Безжична заплаха ?
Какво се случва с тялото ни, когато говорим твърде много по мобилния телефон? Могат ли електромагнитните вълни, излъчвани от слушалката, да предизвикат трайни увреждания на нашия мозък?
Можем ли да “сварим” яйце, поставяйки го между два GSM-a? Градските легенди по темата са повече от изобилни. На 21 май телевизионният канал BBC 1 дори представи в своето предаване “Панорама” разследване за вредата от безжичните технологии за пренос на данни, и по-специално за Wi-Fi мрежите. Проблемът поражда крайно противоречиви реакции и на сайта на bbc.co.uk могат да бъдат намерени материали, защитаващи (отричащи) и двете гледни точки.
Всяка безжична мрежа се състои от точка за достъп или рутер, който излъчва сигнала, и приемно устройство в компютъра (LAN карта). Wi-Fi стандартът използва радиовълни с честота 2.4 GHz, която съвпада с работната честота на микровълновите печки и Bluetooth технологията за комуникация между различни преносими устройства (кръстена на датския крал Харолд - Синия зъб, чиято завидна дипломатическа дарба е помагала трети воюващи страни да решават споровете си с преговори, а не с война). Еднаквата честота може да поражда интерференция между устройствата, ако работните им канали съвпаднат.
По неофициални данни днес в света има изградени повече от 100 000 безжични интернет мрежи (www.jiwire.com/press-100k-hotspots.htm). Съществуват цели градове, където буквално навсякъде има интернет. Безжичен сигнал ще намерите в множество обществени места като летища, болници, ресторанти, в офиси и домове. И в 70% от английските училища… Последното повдига въпроса за вредността на електромагнитните (ЕМ) полета и по-конкретно на радиовълните. Ако вземем предвид, че костите на детското лице са “по-пропускливи” за електромагнитните вълни и повсеместното използване на мобилни телефони, изследването на проблема не е без значение.
На практика ние сме заобиколени от “електромагнитен смог”
- сигналите на телевизии и радиа, мобилни телефони, микровълнови печки, радари и т.н. Сред тях Wi-Fi технологията е най-слабият излъчвател - например една микровълнова печка е 100 000 пъти по-интензивна от един рутер. Д-р Кенет Фостър от университета на Пенсилвания, САЩ, измерва радиочестотната емисия в интервала 75MHz - 3GHz в 55 града на четири различни държави (Health Phys 2007;92:280) и открива, че дори непосредствено до Wi-Fi точката за достъп, където сигналът е най-силен и в условия на максимален трафик (сваляне или качване на голям файл), излъчената радиация е “далеч по-малка от околния радиочестотен фон”. Същото е валидно и за областта до мрежовата карта на компютъра. Измерените от д-р Фостър електромагнитни лъчения са стотици пъти по-ниски и от възприетите за потенциално опасни според международните норми (www.icnirp.de/pubEMF.htm).
Според д-р Михаел Репачоли, оглавяващ групата за изследване влиянието на ЕМ лъчение върху човешкото здраве към Световната здравна организация (СЗО), както Wi-Fi технологията, така и мобилните телефони, са безвредни (Environ Health Perspect doi:10.1289/ehp.9633; http://dx.doi.org). Това е и официалното становище на СЗО към момента. За съжаление позицията на д-р Репачоли е базирана на недоказуемостта (засега) на вреден ефект, причинен от радиочестотните вълни, които са около нас и в нас (по принцип човешкият ръст е много подходящ за антена). Те съществуват, откакто има радио и телевизия, т.е. от повече от 50 години. С подобен аргумент обаче и тютюнът е бил воден за безвреден до около 1955 г., преди да бъде приет като причина номер едно за рака на белия дроб и редица други смъртоносни заболявания. Нещо повече, д-р Репачоли консултира фирми, производители на безжични устройства, което допълнително дискредитира неговата позиция, а и СЗО. И най-сетне - той пренебрегва всички други източници на електромагнитни вълни освен слабите такива като Wi-Fi, както и научните данни за техен вреден ефект. Прочее така постъпват мнозина изследователи, защитаващи безвредността на wireless технологиите.
Истината, както винаги, вероятно е някъде по средата. Ето защо сър Уилям Стюърт, председател на Агенцията за здравеопазване на Обединеното кралство, съветва да се преосмислят регулациите по проблема с оглед натрупаните научни данни за ефекта на електромагнитното лъчение върху човешкото здраве. Засега обаче научно обосновани заключения не могат да бъдат направени, но известни наблюдения за вредност на радиовълните има и те не следва да се пренебрегват. Сър Стюърт препоръчва на децата под 16 години да не ползват мобилни телефони, защото те влияят на мозъчните вълни, както и да не работят с преносим компютър на коленете си.
Съсредоточавайки се върху слабите ЕМ излъчватели, обществото пропуска да забележи големия проблем, който се нарича електро-свръхчувствителност
Той представлява вид алергична реакция към околното ЕМ поле. Състоянието е квалифицирано като недъг и се характеризира с редица симптоми като парене, сърбеж, гадене, болка, усещане за топлина, зачервяване и др. Д-р Оле Йохансон от Каролинския институт в Стокхолм, Швеция, доказва, че електросвръхчувствителността (ЕСЧ) се дължи на промени на клетъчно ниво, настъпващи в определена група индивиди вследствие на излагането им на ЕМ поле (Electromagn Biol Med 2006;25:245). Смущаващ е фактът, че хората, страдащи от този функционален недъг (а не заболяване), нарастват всяка година и се очаква през 2050 г. 50% от населението да бъде ЕСЧ (Electromagn Biol Med 2006;25:189). Според цитираното изследване, извършено от шведски и австрийски учени, в страните от Западна Европа процентът ЕСЧ индивиди днес достига 9-13% от населението, като най-висок е в Австрия и Англия. В Швеция състоянието е признато за вид инвалидност и са предприети необходимите действия за осигуряване на равностойно положение за тези хора.
Основният дразнител за ЕСЧ индивидите и за всички нас е т.нар. мръсно електричество (www.dirtyelectricity.ca). В електрическата мрежа тече променлив ток с честота 50 херца. На практика обаче в мрежата ни протича ток и с по-висока честота, който предизвиква ЕМ лъчение. Източник стават всички електрически уреди и дори кабелите в стените. Това лъчение се явява проблем за ЕСЧ индивидите, а, изглежда, и за всички нас, защото по всяка вероятност електросвръхчувствителността се придобива с времето.
Така че не само глобалното затопляне, но и глобалното електрифициране може да се превърне в проблем за човечеството. Остава ни да се надяваме, че Wi-Fi технологиите и мобилните телефони няма да се окажат поредната заплаха, за която просто не сме знаели досега.
Какво се случва с тялото ни, когато говорим твърде много по мобилния телефон? Могат ли електромагнитните вълни, излъчвани от слушалката, да предизвикат трайни увреждания на нашия мозък?
Можем ли да “сварим” яйце, поставяйки го между два GSM-a? Градските легенди по темата са повече от изобилни. На 21 май телевизионният канал BBC 1 дори представи в своето предаване “Панорама” разследване за вредата от безжичните технологии за пренос на данни, и по-специално за Wi-Fi мрежите. Проблемът поражда крайно противоречиви реакции и на сайта на bbc.co.uk могат да бъдат намерени материали, защитаващи (отричащи) и двете гледни точки.
Всяка безжична мрежа се състои от точка за достъп или рутер, който излъчва сигнала, и приемно устройство в компютъра (LAN карта). Wi-Fi стандартът използва радиовълни с честота 2.4 GHz, която съвпада с работната честота на микровълновите печки и Bluetooth технологията за комуникация между различни преносими устройства (кръстена на датския крал Харолд - Синия зъб, чиято завидна дипломатическа дарба е помагала трети воюващи страни да решават споровете си с преговори, а не с война). Еднаквата честота може да поражда интерференция между устройствата, ако работните им канали съвпаднат.
По неофициални данни днес в света има изградени повече от 100 000 безжични интернет мрежи (www.jiwire.com/press-100k-hotspots.htm). Съществуват цели градове, където буквално навсякъде има интернет. Безжичен сигнал ще намерите в множество обществени места като летища, болници, ресторанти, в офиси и домове. И в 70% от английските училища… Последното повдига въпроса за вредността на електромагнитните (ЕМ) полета и по-конкретно на радиовълните. Ако вземем предвид, че костите на детското лице са “по-пропускливи” за електромагнитните вълни и повсеместното използване на мобилни телефони, изследването на проблема не е без значение.
На практика ние сме заобиколени от “електромагнитен смог”
- сигналите на телевизии и радиа, мобилни телефони, микровълнови печки, радари и т.н. Сред тях Wi-Fi технологията е най-слабият излъчвател - например една микровълнова печка е 100 000 пъти по-интензивна от един рутер. Д-р Кенет Фостър от университета на Пенсилвания, САЩ, измерва радиочестотната емисия в интервала 75MHz - 3GHz в 55 града на четири различни държави (Health Phys 2007;92:280) и открива, че дори непосредствено до Wi-Fi точката за достъп, където сигналът е най-силен и в условия на максимален трафик (сваляне или качване на голям файл), излъчената радиация е “далеч по-малка от околния радиочестотен фон”. Същото е валидно и за областта до мрежовата карта на компютъра. Измерените от д-р Фостър електромагнитни лъчения са стотици пъти по-ниски и от възприетите за потенциално опасни според международните норми (www.icnirp.de/pubEMF.htm).
Според д-р Михаел Репачоли, оглавяващ групата за изследване влиянието на ЕМ лъчение върху човешкото здраве към Световната здравна организация (СЗО), както Wi-Fi технологията, така и мобилните телефони, са безвредни (Environ Health Perspect doi:10.1289/ehp.9633; http://dx.doi.org). Това е и официалното становище на СЗО към момента. За съжаление позицията на д-р Репачоли е базирана на недоказуемостта (засега) на вреден ефект, причинен от радиочестотните вълни, които са около нас и в нас (по принцип човешкият ръст е много подходящ за антена). Те съществуват, откакто има радио и телевизия, т.е. от повече от 50 години. С подобен аргумент обаче и тютюнът е бил воден за безвреден до около 1955 г., преди да бъде приет като причина номер едно за рака на белия дроб и редица други смъртоносни заболявания. Нещо повече, д-р Репачоли консултира фирми, производители на безжични устройства, което допълнително дискредитира неговата позиция, а и СЗО. И най-сетне - той пренебрегва всички други източници на електромагнитни вълни освен слабите такива като Wi-Fi, както и научните данни за техен вреден ефект. Прочее така постъпват мнозина изследователи, защитаващи безвредността на wireless технологиите.
Истината, както винаги, вероятно е някъде по средата. Ето защо сър Уилям Стюърт, председател на Агенцията за здравеопазване на Обединеното кралство, съветва да се преосмислят регулациите по проблема с оглед натрупаните научни данни за ефекта на електромагнитното лъчение върху човешкото здраве. Засега обаче научно обосновани заключения не могат да бъдат направени, но известни наблюдения за вредност на радиовълните има и те не следва да се пренебрегват. Сър Стюърт препоръчва на децата под 16 години да не ползват мобилни телефони, защото те влияят на мозъчните вълни, както и да не работят с преносим компютър на коленете си.
Съсредоточавайки се върху слабите ЕМ излъчватели, обществото пропуска да забележи големия проблем, който се нарича електро-свръхчувствителност
Той представлява вид алергична реакция към околното ЕМ поле. Състоянието е квалифицирано като недъг и се характеризира с редица симптоми като парене, сърбеж, гадене, болка, усещане за топлина, зачервяване и др. Д-р Оле Йохансон от Каролинския институт в Стокхолм, Швеция, доказва, че електросвръхчувствителността (ЕСЧ) се дължи на промени на клетъчно ниво, настъпващи в определена група индивиди вследствие на излагането им на ЕМ поле (Electromagn Biol Med 2006;25:245). Смущаващ е фактът, че хората, страдащи от този функционален недъг (а не заболяване), нарастват всяка година и се очаква през 2050 г. 50% от населението да бъде ЕСЧ (Electromagn Biol Med 2006;25:189). Според цитираното изследване, извършено от шведски и австрийски учени, в страните от Западна Европа процентът ЕСЧ индивиди днес достига 9-13% от населението, като най-висок е в Австрия и Англия. В Швеция състоянието е признато за вид инвалидност и са предприети необходимите действия за осигуряване на равностойно положение за тези хора.
Основният дразнител за ЕСЧ индивидите и за всички нас е т.нар. мръсно електричество (www.dirtyelectricity.ca). В електрическата мрежа тече променлив ток с честота 50 херца. На практика обаче в мрежата ни протича ток и с по-висока честота, който предизвиква ЕМ лъчение. Източник стават всички електрически уреди и дори кабелите в стените. Това лъчение се явява проблем за ЕСЧ индивидите, а, изглежда, и за всички нас, защото по всяка вероятност електросвръхчувствителността се придобива с времето.
Така че не само глобалното затопляне, но и глобалното електрифициране може да се превърне в проблем за човечеството. Остава ни да се надяваме, че Wi-Fi технологиите и мобилните телефони няма да се окажат поредната заплаха, за която просто не сме знаели досега.
Автор: Ясен ПЕКУНОВ
Редактор: Митко МИТЕВ
Коментари
Публикуване на коментар