Рециклиране на стара компютърна техника. Защо?

Бумът на новите технологии ни накара много бързо да подменим уредите от бита.

Компютърната техника също беше включена в революцията на технологиите.

Ако направим една ретроспекция ще си припомним, че през далечната 1998 година (преди цели 20 години към момента на публикуване) компютрите и компютърната техника като цяло бяха доста рядко срещано явление в офисите и по домовете ни. Едва 15 на всеки 100 домакинства имаха домашен компютър, а Интернет залите процъфтяваха. Почти всички фирми разполагаха с компютърна техника, но за разлика от сега не всеки служител разполагаше с персонален компютър. Спомням си една малка фирмичка с 10 служителя която разполагаше с 4 компютъра, един принтер, два телефона и един факс. Интернета също беше рядкост и по тази причина служителите чакаха на опашка да се доберат до компютрите за да наредят някой и друг пасианс.

2001-а година цените на компютрите станаха по-достъпни и масово народа се втурна да купува. Спомням си че за нов компютър(сглобен) се чакаше по един месец, дали заради многото поръчки или заради недостига на компютърни компоненти. Спомням си цената за компютъра който си поръчах по онова време беше около 900лв.(без монитор). Конфигурацията ако не ме лъже паметта беше AMD 1700+, 256MB RAM, 40GB твърд диск и видеокарта nVidia GeForce MX440 с 64MB видео памет.

2008-а година започна със бум на преносимите компютри. Цените започваха от 1100лв. Това вероятно е годината в която търсенето на лаптопи изпревари търсенето на PC.

2010-а година си спомням като годината в която за по-малко от 600лв можеш да се сдобиеш с нов лаптоп.

2011-а година цените на преносимите компютри продължи да пада.

2013-а година беше годината в която си купих лаптоп за 450лв при това с 4GB RAM.

И така до днес където цените на компютърната техника продължават да са ниски и от всякъде ти предлагат подаръци и специални оферти, ако сключиш договор за някаква услуга разбира се. 

С всяка изминала година фирмите и домакинствата натрупват все повече и повече техника и електроуреди с които заменят старите такива.

От тук произлиза и един въпрос - Какво да правим със старата и ненужна техника?

Според статистика на ЕС годишно всеки гражданин на ЕС "произвежда" между 17 и 20 килограма отпадъци от електроуреди, което причинява сериозни вреди за околната среда.

Ето защо, правилното управление на така наречения "електронен" скрап е крайно необходимо.

От излязлото от употреба електронно и електрическо оборудване могат да се извличат метали, пластмаса, стъкло, злато, платина, сребро, паладий и други ценни суровини. Целта е те да бъдат използвани повторно, а това е възможно почти на 80% за този вид отпадъци.

В България има доста асоциации и организации които имат изградени площадки за изкупуване, третиране, рециклиране, съхранение и оползотворяване на електронни и електрически отпадъци. Тава са специално лицензирани центрове, където техниката се събира, разкомплектова се на специално обособени за това места, разделя се на компоненти, и се извличат всички годни за повторна употреба части, отделяйки опасните отпадъци за обезвреждане.

Освен за предаване на място, за стара и неработеща техника хората могат да се обаждат и в информационните центрове на рециклиращите компании и да заявят мобилна група на адреса на техния дом или офис от където техниката да бъде взета.

Ето ви един помощен линк с "Публичен регистър на площадките за дейности с отпадъци от ОЧЦМ, ИУЕЕО, ИУМПС и НУБА"